· Изкуството е път към самоусъвършенствуването на духа,така както един йога усъвършенствувайки се стига до така нареченото "самадхи" т.е.освобождаване на духа. Има ли по-велика свобода от свободният дух.
· Изкуството е призвание, начин на съществуване.
· Интелигентен е онзи, който успява да открие баланса и хармонията в житейските противоречия.
· Отнасяйте се с хората така, както те искате да се отнасят с вас.
· Прозрението на мъдростта за радостта от живота – това е красотата.
· Мъжеството не е синоним на физиката, на мускулите – то е състояние да духа и психиката.
· Истински мъж е онзи на когото другите могат да разчитат.
· Когато не си искрен, когато лъжеш, не си точен, нещата не стават, ти бързо си отиваш, слизаш от сцената на живота или изкуството.
· До каквото седиш - на това ще замиришеш.
· Жената е онова чудо на природата заради, което човек си заслужава да живее и твори-тя е майка, любима, богиня и демон.В нейно име е сътворено и разрушено всичко в заобикалящият ни материален и духовен свят. Тя ни създава и руши, тя е солта на живота.
· Умната жена е дар божи, а глупавата проклятие за мъжа.
· Слаб е онзи мъж, който не намира сили в себе си да си признае, че демонът, наречен жена, ни владее изцяло и когато той е благ, това е прекрасно, в противен случай животът ни се превръща в ад. Не се е родил този , който да не му е подвластен. Много велики мъже са се опитвали да отхвърлят тази власт и въпреки това цял живот са били зависими…
· В живота на всеки мъж има една жена,която оказва изключително съзидателно влияние върху него, ако разбира се има щастието да я срещне. Всичко духовно и материално около нас е създадено в името на такава жена.
· Качествените мъже са продукт на качествени жени.
· Трябва да има баланс между материалното и духовното, защото в противен случай материалното ще те оскоти …..
· Жената е носител на морала в обществото.
· Скромността те прави неизвестен (Тома Трифоновски - художник)
· С любов във вселенския смисъл можеш да изживееш и три живота – с омраза нито един.
· Горделивостта е успеха на комплексаря.
· Няма абсолютна истина, или ако има такава, то тя е винаги продукт на различни гледни точки. Само глупакът може да се опитва да държи монопол върху нея, но ако в житейска ситуация искаш да видиш проблема, именно от тези различни гледни точки, то ти ще се доближиш до „обективната” такава.
· · Животът освен материя е и дух, изкуство е да намериш баланса между тях. Малцина са онези,които са успели.
· Щастливият човек е хармоничен, а твореца е аналог на тази хармония.
· Резилът възраст няма.
· В стремежа си кой да надделее, мъжът и жената се самоунищожават. Тръгнали веднъж в тази посока, за да излязат на спасителния бряг, са необходими усилията и на двамата. Твърде тежка е вече лодката, за да може само единия да я прекара на спасителния бряг.
· Това, че си снесъл златно яйце, все още не значи, че от него ще се излюпи птицата Феникс.
· Когато един човек вече три пъти ти е повторил колко е честен, пази се - той е мошеник, лъжец. Честният човек не афишира това, честността за него е морален еталон на поведение в живота му.
· Приятел е този,който познавайки те много добре- може да те обича.
· Мечтай като безсмъртен но не забравяй,че си смъртен- в житейски план това ще те извисява и приземява т.е. облагородява. Защото всички глупости и злини на този свят са извършени от хора въобразили си, че са „богове”.
· Две са безграничните неща в човешката природа - незнанието и суетността.
· Не вярвай на женската любов – тя е като любовта на котката
· Времето остойностява човека !!!
· Любовта не е продукт на мозъка, не е функция на мисълта и логиката, а най-малко аритметично действие - дал съм толкова, ще получа толкова. Тя е алогична, чувствена, подвластна на сърцето. Няма любов по сметка, а само бракове. Любовта е себеотрицание, себеотдаване в името на нейния обект. Тя е субективно-емоционално-чувствена и като такава носи радост, но и много болка - по-често. Тя не е обсебваща, а даряваща! Като субективно чувство тя винаги е лична и персонализирана, т.е. от субекта към обекта. Когато се опиташ да я направиш концентриран израз на математическо действие, тя умира именно защото е подвластна на чувствата, а не на математическата логика.
Любовта е парадоксална - най-великото съзидателно, хуманно, вселенско чувство, но и най-разрушително; поради тази причина не би трябвало да битува в себични егоцентристи, защото тя е духовна, а те винаги са комерсиални. Тяхната т.н. любов е лъжовна.